lundi 10 janvier 2011

Ето и едно гостоприемно ястие, което събира хоратa около масата и е повод да се хапва до насита, особено,ако не са многобройни лъжиците.С намаляването на броя на децата в семейството, каквато е тенденцията в страната, храненето у дома, все по-малко се съблюдава!
Някога това е било свещено, да се сготви обяда ,да се изчакат мъжете и децата да се приберат и да се сложи масата !Както и после пийването на чай с мента, полягванто за малко, защото след 15-16 4аса пак са тръгвали на работа и са ходели а се доучват! Интересното е ,че има ястия ,които не се хапват вечер, например! Кускусът , млухията, оризът, макароните-най-често се консумират на обяд, вечер се приготвят тажините, аажа, шакшука, риба със салата; шахшука, омлет с магданоз и тон, пица, брикове, салата мешуия! Предпочитат вечерите да са по-леки и нерядко зимата се правят бульон, шорба фрик, макарони джерия! По-нататък може би ще пусна и рецептите на отделните блюда, но да вървим полека,както е подобава на местния плавен ритъм!

dimanche 9 janvier 2011

Едно магребско гостоприемство за на4ало!

Всяко голямо събитие се отразява с  приготвянето на кускус, някой път и млухия или шахшука!
Когато за първи път видях  кускус , го сравних с пустинята, с пясъка и дребните песъчинки! вземеш ли го в длан, трудно се задържа в шепата, посипва се  и се изнизва м/у пръстите като времето- неумолимо, с еднакъв ритъм, в който се движи сякаш отчита стъпките на камилите в кервана! Или забързано с ритъма на скоростните  автомобили, които се надпреварват и доказват своята мощност, кой от кой по-скъп, лъснат, на фона на  маслинените дървета, кактусовите ограждения на малките фермерски къщи, на пустинните масиви! Открито пространство и ниско запрашено небе, пожълтяло като отражение на самата пустиня!
Когато се сервира кускуса, традицията повелява да е в съдовете ,които олицетворяват старинните занаятчийски произведения ,рисуваните чинии и керамични супници, тажините и делвите, както и шкалите, големите  плата за общо сервиране!Всяка къща разполага с такива сервизи, това е част от  чеиза на момата! Едно време е имало и килими, черги, тъкани от самата нея, одеала и завивки, изработени ръчно, бродирани калъвки, много възглавници, зашити на ръка, украсени с различни конци, сърма и брокат, останки от скъпите кафтани и роклите за сватбени тържества! Нерядко с това са си изкарвали прехраната жените, особено разведените, които са били на най-ниското стъпало на социалното благоразположение! купчина деца, малко местенце за живеене, при благоволението на бащата, разбира се, за да имат покрив над главите и останалото според добрата му воля и способността на жената да  си отстоява правата!Не,че ги е имала много, преди стотина години! Сега жените са доста свободни в избора на професия, на обличане, поведение и избор на съпруг! Макар,че все още любовта е сложно понятие, което не се разбира в контекста на моето виждане,  те си имат  резоните и все повече се избират по харесване поне!

„Ако жената не се предаде, тя побеждава; ако се предаде, диктува условия на победителя.“Карел Чапек

Когато съдбата ме доведе тук,си мислех, че  ще ми се наложи да се боря непрекъснато за да запазя себе си като европейка!Оказа се,че по-трудно ще ми е да ги накарам да не ме възприемат като такава! Промених много неща в мисленето си,за толкова години се наложи  основното правило -търпението и мекото отношение , както и отстояването на моята позиция за нещата ,които смятам, че не заслужавам да ми причиняват!
От север на юг се наблюдават различията в обичаите, културата и поведението на  хората, дори танците и изразяването, в мисленето и спазването на моралните, религиозните и човешките закони!За някои истинските  хора в страната са именно на юг! аз имам само спонтанни контакти с техни представители, най-вече жени , определено си личат и не по-малко са ми интересни като личности!